Lifestyle

Lifestyle

Разликата между е-четец и таблет

Posted on by MitioAnchov

Имаме персонални компютри, имаме лаптопи, смартфони и какви ли не още технологии. В последно време се появиха и четците за книги, и таблетите и не един и двама мои приятели се зачудиха кое от двете да си купят. Няма универсално правило, ereader-vs-tabletприятели! Зависи от това за какво ще ползвате устройството. Ще извлека предимствата на едното и на другото устройство, а вие преценете кое от тях ще ви е по-полезно. Най-общо казано…

Електронният четец се използва за четене на книги и по-големи обеми от текстове. Неговият екран е специално разработен, така че да не натоварва окото ви. Служи си с електронно мастило и няма абсолютно никакво излъчване на светилна. Следователно, за да използвате електронния си четец, ви е нужна външна светлина. Полезен е, защото побира големи обеми от информация не поради друга причина, а защото текстовите файлове по принцип са малки като големина, иначе градената му памет е по няколко гигабайта. Можете да нагласяте големината на шрифт, междуредово разстояние и т.н. Ако четете много, е-четецът е за вас.

Тъблетът е друга работа. Той е някаква форма на хибрит между смартфона и лаптопа ви. Компактен е, има повече памет и много повече функции. С него можете да снимате, да слушате музика, за гледате клипове, да играете игри, да показвате презентации и т.н. Купете си клавиатура за таблет и той става като джобен лаптоп, който да носите винаги с вас. Разбира се, по-бавен е от лаптопа ви, но е по-компактен и удобен при път. Неудобен е за продължително четене обаче, защото натоварва зрението много повече.

Lifestyle

Тичането не е за всеки

Posted on by MitioAnchov

Знам, че е средата на ноември, знам, че е студено и не е точният сезон за подобна тема, но въпреки това реших да пиша за нея. Първо, за да ви споделя опита си от лятото. И второ, за да ви споделя сегашния си опит от фитнеса.

Какво точно се случи и защо нарочно не съм ви го споменал до момента?

Беше ранна пролет и аз наскоро бях прочел книгата „Родени да тичат“. Беше взета назаем от един приятел и да ви кажа честно, не съм попадал на по-надъхваща история, при това реална, а не измислена. Няма да ви я разказвам, защото дори да искам, не съм способен на подобно постижение. Само ще ви кажа накратко, че тази книга ме надъха да тичам навън редовно.

running womanПоне 4-5 месеца бях активен бегач и за човек, който не е имал подобни изблици до момента, започнах от самото начало. Първите пъти тичах по малко и с повече почивки. Постепенно намалявах почивките и увеличавах разстоянията, докато рекордът ми не стана 7-8 километра тичане за по-малко от час и без почивка. Не е много, но за неопитен бегач мисля, че е достойно представя. Истината обаче е, че невинаги се чувствах добре след нещо подобно. Изморявах се, дехидратирах се и на моменти тялото ми определено прегряваше. Осъзнавах, че ми липсва техника и не знаех как да наваксам в тази насока.

С постепенното застудяване се пренесох във фитнес залата и продължих да тичам на пътечка, защото все още бях надъхан да го правя. Тогава усетих огромната разлика между двете. Пътечката е по-лесна, но по-натъртваща, защото подскачан на място. Напряга мускулите по различно, защото земята под теб се движи, а не използваш силата на тялото си, за да се оттласкваш от нея. Въпреки това обаче изморява по сходен начин. Не ми се искаше да приема реалността, но с всяка следваща тренировка осъзнавах все по-осезаемо, че тичането просто не е за мен. Лицето ми почервеняваше, пулсът ми се ускоряваше прекалено много и накрая започнах да си мисля, че ще получа сърдечни проблеми.

Спях да тичам… преминах на по-силова фитнес програма с по-леки кардио упражнения. и в момента се чувствам много по-добре, отколкото след което и да е лятно бягане.

Сега разбирате, че нямаше как да ви разкажа цялата тази история, още лятото, нали 🙂

Lifestyle

Знаете ли тези емотикони?

Posted on by MitioAnchov

„Емотикон“ е сравнително нова дума. Едва ли е по-стара от „чат“ или „никнейм“. Ако мислите, че не съм прав, питайте баба си за някоя от тях и вижте какво ще ви отговори. Моята не можа да ми каже нищо, което да е дори близо до истината.

А замисля ли сте се защо се наричат точно емотикони? Има си логично обяснение за тази дума и преди да отговоря, ще ви оставя да поразмишлявате. Едно, две, три… времето ви за мислене изтече.

Думата „емотикон“ всъщност е комбинация от две други думи. Първата е еmotional, което от английски език означава „емоция, чувство“. Втората е icon, като произхода на думата е от латински, но и на английски език е със значение на „икона“. Така от комбинацията между тези две части на речта се получава нещо ново – „емотикон“. Това е някаква иконка, знак, комбинация от символи, които пресъздават дадено усещане. Използват се в писменото и най-вече в непринуденото писмено общуване и компютърноопосредствената комуникация или опосредствена от друго електронно устройство комуникация.

Предполагам, че всеки от вас познава и използва емотиконите за усмихване, намигване, целувка, изплезване, учудване и т.н. Има обаче някои по-слабо известни, които искам да ви споделя. Надявам се да ви бъдат интересни и забавни, защото за мен бяха именно такива.

mPH2Z20oG1SknDYIm9gAPg*\0/* - мажоретка

=:o] – Бил Клинтън

*<|:-) – Дядо Коледа

5:-)  или ~:-\ - два емотикона за Елвис Пресли

//0-0\\ – Джон Ленън

@}-;-'--- @>-->--  – роза

Примери и комбинации има много, но тези бяха най-забавните за мен. Ако искате още, просто потърсете из нета. Със сигурност ще намерите неочаквани резултати.

 

Lifestyle

Изчезващите дестинации

Posted on by MitioAnchov

Замисляли ли сте се, че има места или дестинации, които изчезват пред очите ни? Това са най-вече природни или друг вид образования, които под влиянието на един или повече фактори изчезват постепенно. Може да говорим за екваториални гори, които биват изсичани. Може да е вулкан, който е загаснал (в духа на предния ми пост), може да е река, която пресъхва или скално образование, което се разрушава под влиянието на ерозията.

pyramidПод определението „изчезващи дестинации“ бих сложил дори пирамидите в Египет и Мачу Пикчу. Защо ли? Това, че са се запазили няколко хиляди години, нали не ви кара да мислите, че са вечни. Напротив, заради многоto посетители, което отиват да ги видят ежегодно, тези чудеса на Античния свят все повече се „износват“. Пирамидите например са забранени да се докосват от туристите. Дори при снимки на филм там е голяма рядкост някой човек реално да ги докосне, вместо да снима от разстояние.

Преди време бях попаднал между другото на книга точно с такова заглавие – „Изчезващите дестинации“. Разгледах я набързо и видях, че в нея са включени повече от 30 обекта от цял свят. В съдържанието на книгата беше посочена дори делтата на р. Дунав. Изненадващо, нали? Но отговорете ми на следния въпрос: Не са ли вече легенди приказките за многото кораби, които плавали ежедневно по северната ни река? Да, Дунав е дълбока, но колко ли време ще остане в такова състояние преди равнището й постепенно да започне да спада?

Lifestyle

Да се "гмурнеш" в действащ вулкан

Posted on by MitioAnchov

Един приятел, луд фен на всякакви екстремни новини, ми показа това клипче наскоро. На него реално е показано как група авантюристи се отправят в сърцето на действащ вулкан… Истината обаче е, че не се гмурват в недрата му, а по-скоро се „гмурват“, защото достигат кратера на вулкна, но не продължават по-надолу, а и кой би се осмелили да слезе твърде много сред къкрешата лава. Не можем да отречем обаче, че разстоянието, до което се приближават, е наистина впечатляващо, а кадрите, които заснемат, определено си струват вниманието.

Всъщност цялата тази инициатива протича под названието Marum Volcano Expedition. Историята зад нея започва някъде през 2010 г., когато група изследователи се отправят към югоизточната част на Тихия океан в държавата Винуату, за да изучават активните вулкани там. Макар Вануату да е малка страна с площ от 12 хил. кв. км и население около 200 хил. души, на територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Марум и Бенбоу са двата най-големи вулкана там, като кратерът на първия е 1270м, а на втория 1160 м. Впечатлихте ли се? Сега вижте видеото по-долу, за да се впечатлите още повече.

 

Diving into an Active Volcano from Sam Cossman on Vimeo.

Lifestyle

Метафоричната ябълка

Posted on by MitioAnchov

Помните ли, че писах наскоро за „ахилесовата пета“ на политиците? Не че всички хора нямат своите слаби места, но не можете да отречете, че не само при политиците, но и при всички известни и публични явните им известните слабости са много по-важни и могат да им навредят много по-пагубно.

RedAppleТова го казвам само за да ви дам тема за размисъл, над която да помислите. Сега обаче ще се съсредоточим върху една друга любима моя метафора – тази за ябълката. Хрумвало ли ви е, че това е може би плодът, който носи най-много символика у себе си. Като започнем от християнската митология за и идеята, че то е „плодът на познанието“. А сещате ли се за „ябълката на раздора“ заради която започва уж започва Троянската война?

А замисляли ли сте се защо логото на Apple е точно отгризана ябълка? Дали няма нещо общо с това, че е опитан вкусът на познанието? А защо учениците носят на учителите си като подарък не какво да е, а ябълка? А визуализира ли се в съзнанието ви някоя телевизионна реклама, в която същия този плод носи друга символика? Имаше една доста провокативна на родна марка за водка, която си служеше с метафората на ябълката. И не е само тя. Много марки и фирми от различно естество използват ябълката в рекламите си. Дадох ви примерите. Сега се запитайте: Защо го правят?

Lifestyle

Ако искаш нещо да се свърши както трябва, свърши го сам

Posted on by MitioAnchov

Може и преди да сте чували подобно твърдение. Ако е така, знайте, че има истина в него и не сте му попаднали случайно. Истината е, че когато трябва да се свърши дадена задача, обвързана с вас и чашата дейност, вероятно вие сте човекът, който е най-запознат по темата и би се справил най-добре.

right-wrong-photoПрехвърлянето на задачи от един на друг не е добра стратегия. Никой не е вездесъщ и няма човек, който да разбира от всичко. Това, което се опитвам да кажа, е, че ако искате нещо да се свърши както трябва, може би е най-добре да го свършите сам. Не защото нямате доверени хора около вас, на които можете да разчитате, а по други причини. Хората около вас не сте вие самите. Те нямат вашия опит, вашите умения и понякога не са наясно кое колко е важно. Така се случва в работна среда например. Един човек разпределя задачите, а останалите изпълняват. Изпълнителите си вършат задълженията, но понякога не осъзнават приоритета им и допускат неволни неточности или недоразумения. Как очаквате тогава да не бъркат понякога, като не разполагат с необходимата информация? Затова вариантите са два. Или споделяйте повече и по-често, за да са запознати всички и да осъзнават рисковете от грешки. Или ако наистина искате нещо да се случи точно по определен начин, направете го самите вие.

Lifestyle

Спортни страсти

Posted on by MitioAnchov

70f2b9fbc28ff48b818b387b7468dc49Този месец започна доста добре за българите. Мисля, че Лудогорец се представи изключително срещу Реал Мадрид. Ако играех Еврофутбол със сигурност щях да заложа, че нашите момчета ще паднат с 3-4 гола най-малко. Представете си каква изненада беше за мен, когато в 6-тата минута топката влезе във вратата на противника. Няма да ви казвам как изкрещях и с приятелите ми почти едновременно станахме от дивана и съборихме три кена с бира 🙂 .Резултатът беше повече от задоволителен за България.

Всъщност, по мое скромно мнение, родината ни се представя успешно напоследък в спортните игри. Ще използвам блога си да отбележа постиженията на Григор Димитров. (Само ще вметна възмущението си, че когато печели медиите го наричат с гальовните „Гришо“, „българското момче“ и прочие, но когато загуби родните журналисти се дистанцират, назовавайки го хладно като  „хасковлията“, което звучи адски глупаво и смешно!) Браво ще кажа и за приличното представяне и прогресирането на Цвети Пиронкова. Не мога да пропусна и Ивет Лалова, която малко по-рано през септември взе трето място на турнира „ИААФ Уърд Чалъндж“ .

Надявам се българските спортисти да прочуват с добро страната ни, защото само те ни останаха да ни славят и да ни карат да се гордеем. Нека се вижда, че на Балканите продължават да се раждат таланти, които заслужават световно признание.

Lifestyle

Неразказаната история на Дракула

Posted on by MitioAnchov

Филм, който очаквах от много време и не се въздържах да отида още на премиерата. Още повече, че вчера бях в София с приятели и успях да се насладя на филма на големия екран на IMAX.

Трябва да призная, че историята бе пленително предадена от Universal и режисьора Гари Шор. Мисля, че изборът на актьора Люк Еванс за главната роля на Влад Цепеш е много подходяща. Главно, защото образът визуално носеше характеристиките на истинския Дракула, познат ни от портрети и средновековни рисунки и второ, защото бе доста харизматичен за дамите в кинозалата 😉

Противно на очакванията ми историята на филма вървеше с логическа правилност по ред значими за историята на Балканите събития. Като изключим стабилното количество фикция бих определил филма като впечатляващо отражение на случилото се в средата на 15 век в областта Трансилвания – нравите на робството, кръвния данък и спирането на османското нашествие на султан Мехмед II. Хареса ми, че образа на Влад Дракула бе пресъздаден според румънските и българските източници, които описват принца от рода Дракул ( от „Ордена на Дракона“, преведено още „Дявола“) като герой на своето време. Радвам се, че са го разграничили от злодея, който Брам Стокър създава, воден от средновековните порядки, които Западна Европа лицемерно създава, описващ чудовище, което подлага враговете си на нечувани мъчения, докато самите французи, англичани и немци по същото време започват лова на вещици и изтезават военнопленници с колове или прочутото мъчение, което мен лично ме отвращава – изливане на разтопено олово/желязо в устата. А само за сведения набиването на кол е познато още на хуните от 6 век и прилагано масово от турците… така че.

Браво на Universal! 6-ца от мен за филми и препоръчвам да го гледате.

Lifestyle

Какво сплотява хората?

Posted on by MitioAnchov

За жалост мисля, че отговорът на този въпрос е трагедията.

Много ми се иска да е различно и търсих примери за щастливи ситуации, които могат да сплотят непознати хора, да ги накарат да се прегърнат, да се обичат, да изградят заедно едно мирно и хармонично общество. Уви, не успях да открия. Затова пък историята ни и най-вече Интернет, който използваме най-често, изобилстват от доказателства, че напълно непознати могат да бъдат единни в името на кауза, произтичащата от общочовешка трагедия.

INDIA-MALAYSIA-MALAYSIAAIRLINES-CHINA-TRANSPORT-ACCIDENTПомните ли полет 370 от малаизийските аеролинии. Нямате си представа колко фейсбук страници, групи и общности бяха създадени под надслов „Pray for flyght 370“. Стотици хиляди хора, независими един от друг бяха цяло в стремежа си да постигнат чудото самолетът да се завърне.

А какво да кажем ние в България – обединяват ни проблемите ни, отиваме на площада като група овце от едно стадо с идеята да бутаме, недоволстваме и крещим. И какво постигаме? Когато някое от исканията ни се удовлетвори отново се разделяме. Живеем ли добре ставаме зли и недружелюбни в пазенето на собственото си щастие. Гледаме с недоверие всекиго от страх да не ни издърпа късмета изпод краката.

Колко е лесно да сме заедно, когато нямаме нищо и  колко трудно да бъдем приятели, когато имаме какво да крием. Не е ли парадоксално? Материалното ни разделя, а духовното събира… Оставим ви хляб за размисъл.