Сърце или разум?

Макар някои да мислят, че пред тази дилема са изправени само жените, ние мъжете също имаме сърце и то също доста често е в противоречие с разума. Ето например ходи ми се на мача за световното, но знам че не е разумно, щото жената после ще се цупи. Шегувам се. И не се шегувам.

Дилемата между двете не е задължително да е винаги любовна, както повечето хора, предимно жените, смятат. Във всяко нещо, което правим, влагаме сърце и разсъждаваме с ума си. Така е редно. Някои хора са доста по-хладнокръвни и успяват да взимат по-трезви решения. Други са обречени на силна емоционалност и често страдат заради това. А не трябва. Хората сме различни. Някои се ръководят повече от чувствата си, други от разума. Най-добре е, когато има баланс между двете. В идеалния вариант трябва да си толкова добър в преценката си, че по пътя на логиката така да подредиш нещата си, че да отговарят на това, което сърцето желае, надеждно аргументирани от ума.

Да извърташ нещата в своя полза понякога може да бъде трудно. Но не е недостижимо. Въпрос е на висок интелект и на житейски опит. Затова по-младите не трябва да се притесняват, че често биват наранявани, следвайки емоциите си. Балансът се постига с времето, когато човек си даде сметка докъде може да стигне, колко би издържал, кое го наранява и кое – не. Кое събитие в живота му си заслужава да пренебрегне себе си и кое –  да действа според желанията си, обратно на това, което мислят другите.

Защо харесваме глупави клипове и снимки

В мрежата е пълно с изключително смешни, но не хумористично смешни, а тъповато и глуповато смешни клипове и изображения. Обикновено най-популярните сред тях са на хора, които се издънват в определени ситуации. Или са пияни, или шофират неправилно, или преценката им е толкова повърхността, че закачат дълбоко гласните ни струни и ни карат да излеем смеха си на висок глас.

Ако трябва да съм честен, в същината си подобни неща не са никак забавни. Повечето сериозни хора, които смятат себе си за много интелигенти и големи ерудите, заклеймяват такива публични прояви и открито ги критикуват и обсъждат. Всъщност всеки го може, но критиката ни едва ли ще достигне до въпросните хора и затова я превръщаме в незлобен присмех.

Мисля, че в основата и на присмеха и възмущението стои едно и също нещо. Това е вътрешното успокоение, че има много по-глупави и не разсъждаващи хора от нас самите. Всеки човек има свое слабо място и множество неща, за които се притеснява дали върши както трябва. Когато гледа такива клипове и изображения, някак му олеква. Чудно как, но е факт, че благодарение на другите глупости, ние успяваме да придобием някакво самочувствие, че вършим нещата далеч по-добре.

И ето, стигаме до един проблем – дали ако не критикуваме и се възмущаваме, ставаме по-малко морални същества. Според мен по-правилният вариант е смехът. Той не съдържа осъждане, а е по-скоро реакция, която би тушира напрежението. Докато критиката е изпълнена с някакво морално нравоучение, някаква жлъч, която действа негативно.

Аз смятам, че не трябва да се превръщаме в съдници. На каквито и да е постъпки. А да отвърнеш със смях е много по-искрено и освен това създава настроение.

funny-diver-faces-lead-image

Професиите, които може би ще останат в миналото

Светът се развива, всичко се променя. За ужас на някои и за радост на други светът отдавна не е такъв, какъвто го познавахме.

Women Telephone VintageТрансформациите във всички сфери на живота ни обаче се отразяват и на заетостта на населението. Професии, които доскоро съществуваха и бяха много популярни, скоро време може би дори няма да съществуват.

1. Първи сред тях са телефонистките. Преди време, когато искахме да се обадим в отдалечен край на страната, в някаква институция или в чужбина, първо набирахме номер, който ни свързваше с централа, а оттам съобщавахме вътрешен номер или име и съответната телефонистка ни свързваше с човека, офиса или кабинета. Сега вече има кол-центрове, където операторите имат съвсем различни функции.

2. Кога за последно сте виждали пощальон, който да ви носи писмо? Благодарение на мейлите, чатовете и социалните мрежи отвикнахме да пишем писма. Сега виждаме този човек само ако имаме препоръчано писмо от институция или ни носи някаква пратка.

3. Туристическите агенти вече не са това, което бяха. Много по-рядко се срещаме с тях и много по-рядко ходим в офиси, за да ползваме туристически услуги. Днес отваряме нужния сайт, избираме хотел, правим онлайн резервация и готово.

4. Поправки на електроника – телевизори, радиа. Колко често си поправяте радиото или телевизора…. никога. Днес радиото е в колата, у дома слушаме радио от уредбата или посредством телевизора. Ако нещо се развали сервизът е осигурен посредством гаранционната карта, така че едва ли ще ни се наложи да търсим техник.

Паркиране тип "за какво са тия бели линии"

Когато си шофьор пред теб има два пътя: първият е да караш разумно и предпазливо и да спазваш правилата за движение по пътищата; вторият е да караш с прекалено внимание и неумело да спазваш правилата за движение по пътищата. Половината от хората се опитват да минат между двете и да спазват разумно, внимателно и не нарочно неумело правилата за движение по пътищата. За това положението ни е толкова вяло. Дори първият тип да са образцови, вторият ги спират, а третият са онези, които се опитват да контрират втория тип. „След като той може да се бави, аз пък мога да го заобиколя от забранената страна“. Страхотно просто. И тъкмо тази култура при шофиране най си личи при паркирането:

Виж как паркира един, за да разбереш целия устрем на шофирането му. Страшна работа, казвам ви. Тротоари, пътни знаци, бели ленти изобщо не-съществуват!!! Ей такива селяни се срещат над път и под път.

illegal parkingБлагодарение на такива хитреци е толкова ниска културата на българина. Не защото желание за промяна няма, а защото подобни личности карат и другите да вършат нещата не както трябва. Ако един паркира неправилно, за да спрат автомобилите си и останалите трябва да се сместят неправилно в останалото пространство. И така, заради един или двама, става хаоса по паркингите и пътищата.

Вече се чудя какви мерки трябва да се вземат, че да са ефективни и да не се получават такива неща.

Какво правим през почивните дни?

Всеки от нас се радва на почивните дни! Чакаме ги почти с нетърпение, правим си планове за тях от седмици и дори месеци по-рано. Броим дните, които остават, отмятаме ги на календара и когато най-накрая настъпят… се чудим как да оползотворим свободното си време.

Случвало ли ви се е? На мен, да! При това сега… но нека ви разкажа по-подробно.

easter-family-fun-dayЗнаем, че на Разпети Петък не се прави нищо, затова отделих деня като подходящ за релакс и откровено мързелуване. Вчера, в събота си бях заръчал да се посветя на колата си, защото имаше нужда от някои (не)козметични процедури. Прекарах около 6 може би 8 часа, разглобявайки и сглобявайки я на ново. За щастие успях да постигна целите, които си бях поставил. Вечерта се видях с приятели. Днес, в неделя, обикалях по семейно да си честитим Великден и честно казано да скачам от една къща, на втора и накрая на трета ме измори значително.

Ето, че утре е последният ми почивен ден от така чаканата великденска „отпуска“. Толкова бързо минаха, а какви ги свърших аз? Утре трябва да си отделя един-два часа за чистене (защото, да, и мъжете чистят!), вечерта пак ще се видя с една компания, но… Въпреки че успях да си открадна малко време за четене на книги и гледане на филми, чувствам, че не оползотворих почивните дни достатъчно добре.

Искаше ми се да отида някъде извън града, да се поразходя сред природата, да почувствам, че наистина си почивам. Нищо не действа по-зареждащо от смяна на обстановката! Затова от сега започвам да планирам как ще прекарам онези три почивни дни, които ни се събират на 1-и, 2-и и 3-и май. Още не съм си изготвил планове за тогава, но в едно съм сигурен – няма да ги „похабя“ като сегашните, ще свърша нещо по-полезно и приятно за мен самия.

Сериалът "Викинги"

Гледам сериала „Викинги“ още откакто тръгна първия му сезон. Беше ми любопитно да видя за какво става въпрос и трябва да ви кажа, че интересът ми към него не е спаднал и до днес. Вече сме на трети сезон с обещания за четвърти догодина, а аз съм все по-запален по историята за Рагнар Лодброк, животът на викингите и Средновековна Англия.

Предупреждавам, че ако не сте попадали на този сериал до сега, може да сметнете някои сцени за твърде тежки. Историята е пропита с кръв и ти качва адреналина осезаемо. Аз обаче не съм фен на „Викинги“ само заради бойните сцени и добрата актьорска игра. Харесва ми най-вече идеята за документалност на събитията. Далеч съм от мисълта, че показаното е реално случило се, но ни дава добра представа за това какъв е бил животът на скандинавците в епохата на ранното Средновековие и как са протичали набезите им към Англия.

Дори си направих труда да потърся допълнителна информация за главния герой Рагнар Лодброк. Оказва се, че в действителност той е легендарен образ от датската митология. Няма доказателства за съществуването му, но аз пък винаги съм смятал, че във всяка легенда има частица истина. Според преданието Рагнар е живял през IX век и бил митичен войн, който превзел Париж през 845 г. Има и герои в сериала, за които със сигурност се знае, че са били реални исторически личности. Тях обаче ще оставя на вас да откриете и ще се радвам, ако ми ги споделите в коментар.

Иначе ви желая приятно гледане, ако съм успял да ви привлека на страната на викингите!

 

Боговете в древногръцката и римската митология

Може би сте забелязали, че имам изявен интерес към митологията и малко по-специално към гръцката митология. Преданията и легендите на някогашните народи, породени в следствие на политеистичните им вярвания, винаги са ми били интересни и чисто любителски съм се интересувал по темата. Затова ми стана любопитно до къде се простират приликите и разликите между древногръцката и римската митология. Винаги съм знаел, че си приличат, но изведнъж се запитах колко точно си приличат.

Едва ли ще ви изненадам, като кажа, че древногръцката митология е много по-богата и по-древна. Митологията на някогашната Римска империя неминуемо е свързана с нейната история. И ако случайно ви убягва годината, позволите ми да на направя следните уточнения. Легендата за Рим започва с Ромул и Рем, основателите на града. Ромул бил първият от 7-те царе, управлявали в периода от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е.  В периода от 508 пр.н.е. до 27 пр.н.е. говорим за Римска република, която по времето на Октавиан Август прераства в Римска империя. Нейното западане е около 480 г., след което различни страни се възприемат за нейни приемници.

she-wolf-suckles-romulus-remusТака. Какво се случва с митологията? Има митове като тези за Ромул и Рем, които са типично римски. Все пак не откривате ли някаква прилика между вълчицата, която е кърмила тях, и Амалтея (също вълчица), с чието мляко се хранил Зевс като малък? Между другото съществува теория, че Ромул и Рем всъщност били синове на древногръцкия герой Еней.

По-осезаеми обаче са приликата при боговете в религиите на Древен Рим и Гърция. Всички по-главни божества са взаимствани, но просто с различни имена. Така например Зевс приема името на Юпитер, а Хера . това на Юнона. Посейдон е преименуван на Нептун, Хадес на Плутон, Арес става Марс, Афродита – Венера, Хефест се подвизава като Вулкан, Минерва е богинята на мъдростта Атина, а Веста се грижи за домашното огнище, подобно на Хестия. Диана е богинята на лова, каквато е Артемида, а Бакхус е всеизвестния ни любител на виното Дионис. А има ли нужда да обяснявам връзката между Амур и Купидон? Всъщност скромните ми наблюдения сочат, че древногръцките божества и митични образи са далеч повече отколкото римските. Като доказателство за това ще посоча, че в римския пантеон постепенно се включвали гръцки богове, което нямали римски еквивалент – като Аполон например.

Любопитното е също влиянието на други митологии освен тази на гърците. Така например бог Янус, който е родоначалник на всичко, се смята, че има нещо общо с етруския бог Ани. Янус се изобразява с две лица от двете страни на главата му и на него е кръстен между другото месец януари. Има сведения също така, че в течение на времето в Рим проникнали и вярвания от Египет с култ към Изида и Озирис.

Язовирите преливат, заплашват ни наводнения!

planet EarthВсяко малко дете, тръгнало на училище, има основни познания по география. Знае, че най-пълноводни са реките през пролетта и есента и знае каква е причината за наводненията и свлачищата. Родните политици обаче, или не са били на училище, или наистина, ама наистина саботират държавата ни. Така и не се научиха да затегнат контрола върху изпускането на язовирите през месеците март и април. Така и не се научиха да залесяват териториите, които вече са минали със страшните си дървосекачки, така и не се научиха да почистват коритата на водните басейни.

Дори се питам дали изобщо, след инцидентите от последните години, някой е помислил да предприеме някакви мерки или пак ни очакват злощастни дни. Този уикенд пътувах из Стара планина и видях препълнени язовири и реки с повишени нива. Че защо някой да се погрижи? Нека си вали, нека хората страдат, пък ние ще докладваме пред Еврото за авариите и ще дръпнем някое и друго милионче за бедствени ситуации. И после гледай как настъпва едно усвояване. Лесна работа! А за връщане кой ти мисли? След 10-15- 20 или повече години я са на власт, я не са. Ако стане напечено, с натрупаното богатство лесно могат да се изнесат и да си живуркат охолно, където си поискат – в Европа, Азия или Америка.

Мисля си, че това политическо безхаберие трябва да приключи. Ако изобщо нещо се прави по въпроса, нека медиите не си държат микрофоните и тефтерите да не казвам къде в търсене само на сензации, а да оповестят и добрите новини, че да информираме обикновените хора и да видим кой депутат действително прави нещо за държавата си. А в това медийно затъмнение, в което ни държат, се създава много неприятно впечатление, което кара хора като мен да списват нещастни статии в блоговете си, с опасенията, че ако нещата в родината ни продължават да се развиват в тази насока, няма да остане млад човек, който да иска да живее в тази мизерия и да се бори с корупцията и бюрокрацията. Не че тях ги няма навсякъде по света, но у нас са направо оскърбително благополучно еволюирали.

Колко съзвездия има на небето?

syzvezdija_ophiuchus_and_serpens_picХващам бас, че повечето от вас не знаят тези любопитни факти, които ще ви споделя.

Астрономията е една от най-старите науки. Още от дълбока древност звездните тела са били свързвани във фигури, за които били създавани редица истории. Съзвездията са били десетки – оформени в групи по различни легенди. Понякога дори възниквали спорове кои звезди към кои съзвездия принадлежат. Едва през 20-те години на миналия век Международния астрономически съюз класифицира цялата информация и официализира общо 88 съзвездия, които се виждат от Северното и Южното полукълбо, като запазва на повечето традиционните гръцки наименования.

Любопитен факт е, че в Северното полукълбо, особено в Средиземно море, където корабоплаването е било много развито, са се зараждали множество митове и легенди, базирани на политеистичната религия за боговете на Олимп. В Южното полукълбо обаче астрономията не е била разглеждана като корабоплавателен ориентир. Затова древната звездна карта там е изработвана на друг принцип. Имали са значение отделните звезди като яркост и разположение на небосвода, отколкото оформянето им в различни божествени елементи. Затова звездните групи от Южното полукълбо носят имена, присъщи на мисленето на човека в по-съвременния свят. Типични примери са компас, южен триъгълник, часовник и други.

Гърците определено не са имали друга по-важна работа, като това да си проверят известията във фейсбук или да изгледат последния сезон на „Отмъщението“, затова са прекарвали много време  в съзерцание на нощното небе. И тъй като гениалната човешка мисъл, все още не била създала промишлените фабрики, кристалният въздух е позволявал страхотна гледка към небосвода. Какво е предизвикало обаче митовете за раждането на различните звезди и това те да се разпространят сред тогавашното население с такава вяра е загадка за историците. Главно действащо лице в повечето случаи е Зевс, който имал десетки деца от смъртни жени по цялата позната земя. Честите сблъсъци на разярената Хера с децата или жените му са раждали по някое и друго съзвездие.

Една от много описателните книги в това отношение е на Ангел Бонов, която за съжаление се води вече антикварно издание и може да бъда открита единствено в кашоните на букинистите или в интернет. Ако попаднете на това четиво – не го пропускайте. Това е дълго събиран труд, който ще ви помогне да надзърнете отвъд познатите ви представи за гръцкото мислене. Любопитна е с историите и изображенията си.

Няколко съвета за хора с кучета

Кучето е едно от най-умните животни на планетата. Като допълним верността и склонността да се привързва към стопаните си, това го прави по-предпочитан домашен любимец дори от котките.

Тези социални животни са податливи на дресоровка. Ако човек знае точно как да се справи, резултатите могат да бъдат смайващи. Да тренираш домашния си любимец не произтича от идеята да наложиш волята си или да контролираш животното, а от естественото желание да го приучиш към полезни навици, които да улеснят общото ви съжителство.

Ако сте решили да си взимате куче, имайте няколко неща на ум. Най-добре изберете породата според ангажираността и работата ви. Ако не можете да обръщате много внимание на животното, то нека бъдещото ви куче да не изисква специална поддръжка като всекидневно разресване, тичане по 1-2 километра и подобни. Уверете се, че е чистокръвно и  няма наследствени гинетични заболявания. Гледайте да  го вземете, докато е още съвсем малко – така по-лесно ще свикне с вас и ще е по-възприемчиво.

Трябва да сте подготвени, че първото нещо, което ще възпитавате са навиците за ходене до тоалетна, спане, хранене и разходки. За всичко по-нататък, прилагам следния клип. Изгледайте го и изберете от канала това, което на вас лично ще ви бъде от полза.