Да си човек е мисия!

Mahatma-Gandhi-Humanity-Quotes-ImagesКазват, че всеки е изпратен с мисия на този свят. По мое мнение, да си човек сам по-себе си е най-голямата мисия. Да останеш човек, независимо какви предизвикателства ти поднесе съдбата, е повод за гордост и чест.

Да си човек – това е да си разумен, обичащ, искрен, състрадателен, милостив. Много хора обаче в днешно време са забравили да бъдат човеци и рядко се сещат за същността на природата си. Привилегията, която ни е дадена, а именно да се развиваме и да сме водещ вид на планетата, всъщност ни поставя в огромна отговорност към цялата тази природа и изобщо ресурсът, който ни се предоставя. Велики за времето си умове са успели да достигнат до познанието за устойчивото развитие за спиране на замърсяването, за ефектите върху климата от човешката дейност.

Днес се опитваме да ограничим войните и да демонстрираме именно човечност във всички нейни проявления – толерантно да се отнасяме с различния, да приемаме изстрадалите и да се грижим за тях, да мислим за мир и да се стремим към постигането му.

Хуманизмът е най-голямото проявление на човечността, също и аутроизма и филантропията. Жалко обаче, че тези фрази са останали за мнозина само на хартия – романтичен полъх от едно минало, което за малко е успяло да спре войните.

Израз на загубата на човечността ли е войната? Не, не мисля. Войната е сблъсък на представите за човечност – сблъсък между силните, по причина защита на определени човешки права. И тук се намесва абстрактността на понятието и изкривеността на ценностите. Може ли акт за защита на малцина, да застраши мнозина. За жалост именно това са пролуките в днешните общества. Погрешното и напълно обезличено понятие за справедливост, което подхранват определи групи хора, обстоятелства и други.

Човечността може да бъде застрашена само от една-единствен човешка слабост – егоизма. Нещо, което има всеки и което лесно може да премине в злоба и алчност. Затова смятам, че врагът в съвремието е именно този, скрит вътре в нас. А нашата задача номер едно е да се преборим със себе си и да позволим на онези черти, които ни правят богоподобни, да излязат на преден план.

Европейски ли са градовете ни?

Макар и с малки крачки, всички ние вървим напред и постепенно европеизираме изгледа на градовете ни.

Какво всъщност означава да сме като европейците и какво да очакваме от тези процеси, това е един въпрос с много ограничени отговори. И то не ограничени в смисъла на брой, колкото ограничени, в следствие от тесногръдо тълкуване.

Какво, според вас, означава „европейски град“? Първо помислете и ако искате ми отговорете на този въпрос в коментар, без да четете надолу.

panoramic-viewПовечето хора сигурно мислят като вас. Вие свързвате града с високи лъскави сгради, красиви монументи, прави улици, лъскави витрини, чистота и зеленина. Всъщност един град да е европейски означава единствено да е географски погледнато намиращ се в пределите на съответния континент и нищо повече. Мнозина, които са обикаляли по света, ще ви кажат, че в никой град не е чак толкова европейско както са вашите представи. Ние просто сме свикнали да гледаме картички и снимки в интернет от най-скъпите и лъскавите места, свикнали сме като туристи да обикаляме само по избран от туристическата компания маршрут и оставаме с кой знае какви грандиозни впечатления. Истината е, че в Европа има градове, които не представляват нищо повече от купчина архитектурни руини, малки улички по които липсват паркоместа, други са прашни и ако сте излизали следобед са адски мръсни, просто на идната сутрин машините за почистване са си свършили работата добре. Трети пък имат такива големи гета, че нашите тука бледнеят. Но вие не сте ги виждали, защото не се говори за тях, а и вие като екскурзиант няма да ги посетите, нали?

Когато говорим и мислим за европейски градове и когато искаме нашите да са такива, то ние преди всичко трябва да сме наясно с няколко неща.

У дома никога няма да има ренесансови, просвещенски, викториански или изобщо сгради в готически, бароков или стил Антони Гауди, просто защото ние тук на Балканите сме имали съвсем различна история и културата и архитектурата ни е била повлияна първо от Ориента, а след това от Възраждането, а после от политическия режим. Имаме запазени паметници от средновековието, но за жалост замъци и крепости във вида, в който са ги строели феодалите в Европа, нямаме. Затова ще трябва да осмислим собствената си архитектура и да се научим да я приемаме такава каквато е.

У дома няма и прекалено високи сгради и небостъргачи. И никога няма да има, защото сме земетръсна зона. Но все пак новите бизнес центрове започват да се създават и да се издигат в задоволителен размер и етажност.

У дома не може да има супермодерни мотриси и само нови улици и трамваите да се плъзгат по паважа. Това са промени, които изискват време и много финансови средства. Ние обаче наблюдаваме как постепенно се правят нови улици, влага се в изграждането на по-удобен транспорт, правят се волоалеи и прочие и прочие. Благодарение на последното споменато, се насърчават хората да използват повече колела и да се минимализират вредните емисии от автомобилите.

У нас има много красиви паркове. Просто за съжаление медиите не пишат за тях, защото не са сензационни и не ги дават по-телевизията, защото не е кой знае каква новина. Паркът бил обновен. Че какво интересно има в това?

Чистотата? Ами ние си я правим чистотата. Ако самите ние си изхвърляме боклука по предназначение, няма да има летящи пликчета по дърветата,  нито фасове по улиците.

Всичко започва от самите нас- хората. Ние сме водещата сила на градовете ни и ние сме тези, които можем да ги възприемаме по един или друг начин. От нас зависи с какви очи ги гледаме и какво самите ние можем да направим, за да станат те европейски.

Излезе първият трейлът на българската анимация „Златната ябълка”

Чудесният проект на група доброволци – аниматори, сценаристи, дизайнери и други, прославя българския фолклор. Ярката идея обиколи цяла Европа, но за съжаление е все още много малко популярна у дома. Затова и финансирането за пилотния епизод и за първия трейлър е почти изцяло от чужбина. Това е срамота, българи!

Не е ли редно именно ние, наши продуценти, да се застъпят за българското. За страната си, за това да се подобри имиджа на България. Стига вече повтаряме заучени фрази като „Тая скапана държава”, а да погледнем колко хубава, богата на фолклор и традиции е родината ни. Нека се гордеем, че сме такива каквито сме. Защото когато започнем да мислим националистично, това ще бъде първата  най-голямата крачка в съзнанието ни, в манталитета ни.

Хвала на такива горди българи, които работят, за да покажат на света, че сме нещо повече от черна икономическа хроника в европейките вестници, че сме горди с много повече от Мистерията на българските гласове. Че имаме много, много още много, което да покажем, наред с  нашите спортисти, певци, артисти.